Интервю

Интервю на Димка Кабаиванова – журналист на „Старозагорски новини“ с Ирина Колева – инструктор по Нейрографика

Когато човек се потопи за първи път в нейрографиката, какво всъщност среща – изкуство, метод или нов начин да чува себе си?

Първо ще кажа, че имаме този изключителен метод благодарение на Павел Пискарьов, който е професор, доктор на психологическите науки, архитект и художник и създава метода Нейрографика през 2014 г.

Да, Нейрографика се базира на изкуството, защото в процеса рисуваме абстрактни графични форми и създаваме рисунка, отразяваща развитието на нашата тема в момента и нашето текущо състояние, всяка рисунка носи индивидуалния почерк на рисуващия. Нейрографика е графичен и визуален метод, който е основан на приложната психология, на научните принципи на емоционалната интелигентност и изкуството. А невронауката обяснява как чрез метода работим с нашето съзнание и подсъзнание, използвайки законите за невропластичността на главния мозък, т.е. свойството на човешкия мозък да се променя адаптивно под въздействието на опита. В процеса се учим да наблюдаваме и познаваме себе си по-добре, а за това ни помага рефлексията, т.е. наблюдаваме и отчитаме мислите си, емоциите и усещанията си. Методът ни помага да трансформираме вътрешния хаос чрез прости, но последователни действия. Една задача, тема или проблем могат да бъдат решени, когато количеството психична енергия надвишава енергията на сложността на задачата, която решаваме. По време на рисуването по метода виждаме темата си по-цялостно, изследваме я по-задълбочено и постепенно събираме енергията, която ни дава смелост и решителност за действие и промяна, която правим със силата на нашата воля.

Вие въвеждате хората в този процес. Как определяте собствената си роля: водач, сътворец или свидетел на тяхното вътрешно пътуване?

Всъщност като инструктор моята работа е да преведа клиента или групата по стъпките на използвания алгоритъм. В Нейрографика използваме различни алгоритми, в зависимост от темата, по която работим. Всеки един от тях е начин за ефективно мислене и ни води към решение на темата ни, към промяна на състоянието ни, към намиране на нови ресурси и свързване с вътрешния потенциал, които да ни помогнат да стигнем до желания резултат и това става като в процеса разширяваме своето съзнание. Алгоритмите помагат за получаване на положителна настройка за вземане на по-ефективни решения. „Алгоритъм“ означава последователност от стъпки в процеса на рисуване, които водят до определен психологически или емоционален резултат. По време на процеса рисуващият се обръща към своя вътрешен свят и намира необходимия потенциал и ресурси вътре в себе си.  

Какво Ви впечатлява в начина, по който различните личности „разчитат“ своите линии?

Когато човек се довери на процеса и влезе в него с отворено сърце, той ще усети промяна, дори да е малка. Впечатляващото е че, благодарение на самия процес на рисуване на Нейрографика ние създаваме нови невронни пътища в мозъка си и следователно можем да променим самия процес на нашето мислене. Както знаем мисленето определя нашите действия, а действията определят нашия живот. Т.е. ако искаме да променим нещо в живота си трябва да променим мисленето си по да дадения въпрос. Иначе стигаме все до един и същ резултат. Чрез нейролиниите буквално излизаме от ограниченията, които сме си поставили, излизаме от вярванията, които вече не са конструктивни за нас и които вече не ни служат по никакъв начин. Проблемите, с които се сблъскваме в живота си имат причинно-следствени връзки и са резултат от миналия ни преживелищен опит, а нейролиниите ни помагат да излезем от неефективните поведенчески стратегии, реакции и емоции, както и от стереотипните мисловни модели. Виждаме как реално променяме живота си.

Къде, според Вас, завършва контролът на ръката и започва свободата на подсъзнанието в този метод?

Чрез метода работим със съзнанието и несъзнаваното. Павел Пискрьов, авторът на метода, казва, че ръката е продължение на съзнанието, когато тя се движи с намерение се събужда цялата система на вътрешно знание. Ние рисуваме осъзнато. От друга страна, работим с метафори, символика, абстрактни форми, асоциации, чрез които извличаме смисли от нашето несъзнавано. Също така наблюдаваме как се променя нашето състояние, какви емоции, усещания, чувства и мисли се появяват и това допълнително открехва вратата към нашето несъзнавано. Работата със съзнанието и несъзнаваното вървят паралелно. Този процес се обяснява подробно в Пирамидата на съзнанието, при изучаване на базовото ниво – Алгоритъм за сваляне на ограниченията. Планирам да пусна това обучение есента, така че който проявява интерес може да се свърже с мен или да се присъедини към новосъздадената ми Фейсбук страница – Път към себе си с Нейрографика . Там ще публикувам информация за актуални сесии и обучения.

Възможно ли е да мислим нейрографиката като своеобразен език – форма на общуване отвъд думите, където хората се свързват чрез линии и форми?

Разбира се, Нейрографика може да се разгледа и като своеобразен език. Човечеството е използвало графични форми и линии още преди да се появи словото, а в Нейрографика използваме прости графични форми – кръг, квадрат, триъгълник, на които придаваме конкретни смисли и значения съобразно темата или проблемът, по който работим, съответно внасяме конкретно психично съдържание в рисунката. Да се рисува по метода е лесно, именно тази графична простота дава възможност на абсолютно всеки да рисува Нейрографика, т.е. не са необходими никакъв опит или умения в рисуването.

Един от принципите в Нейрографика е, че изображенията интегрират значения. Образите или формите, които рисуваме интегрират смисъл, което означава, че ние имаме способността да съберем много смисли и значения в едно изображение. И от гледна точка на интегративната практика, комбинирането на значения е една от водещите функции, които трябва да можем да реализираме.

Абсолютно всяка задача може да бъде отразена в рисунката, да бъде преведена в знак, в символ, което е основа за визуалното мислене. И тогава, трансформацията на знака, трансформацията на символа ни позволява да стартираме механизма на мислене и така се придвижваме до състояние на решение.

Как се променя енергията, когато група хора рисуват заедно? Носи ли общото рисуване колективно преживяване, което надхвърля личното?

Груповото рисуване по метода често усилва индивидуалния процес, понеже го вплита в по-голямо колективно преживяване и това може да се усети като „надхвърляне на личното“, защото индивидът едновременно е творец на своята рисунка, но същевременно е и част от нещо по-голямо. Груповата енергия надхърля индивидуалната, но същевременно я и подсилва. Груповото рисуване създава усещане, че човек не е сам в процеса и дори да работи върху лична тема, присъствието на другите дава подкрепа и чувство за споделено пространство. Общото енергийно поле „насочва“ процеса. Мозъчните вълни и нервната система реагират на средата.

Случвало ли Ви се е да станете свидетел на внезапно прозрение у човек? Какво е усещането за художника, който е създал пространство за подобна трансформация?

Да, случва се и това са ценните моменти. Това е и целта, да получим прозрение по темата си, да успеем да сменим фокуса, за да открием нови решения. Когато заобиколим навиците и пуснем контрола се появяват нови връзки и идеи. Появява се ново решение на стар проблем, усещане за яснота и промяна на отношението към проблема. И когато рисуващите споделят с мен ефектите от рисуването, осъзнавам, че съм си точно на мястото и това ме вдъхновява да продължа по този път.

Според Вас, кое е по-съществено: крайният образ на рисунката или самото движение на ръката, което я е създало?

На този въпрос ми се иска да обясня по-подробно. В процеса ние работим със съзнанието и с подсъзнанието си. Спонтанното действие води до резултат, продиктуван от стереотипното мислене, а в Нейрографика ние се стремим да излезем от него. Защо? Защото докато рисуваме по дадената тема, се стремим да стигнем до ново ефективно решение, съответно трябва да излезем от дадения стереотипен модел на мислене, по който сме се водили досега, т.е. в даден аспект досега сме мислили, реагирали и действали по един и същ начин и сме стигали до един и същ резултат, който обаче не ни удовлетворява. Сега обаче искаме да променим това съзнателно. И какво правим? Първо ще вметна, че Нейролинията е проекция на мисълта, все едно пишем изречение, но не с думи, а с линия. Нейролиниите не са спонтанни, а съзнателни. Съзнателно излизаме от стереотипните си модели на мислене, за да получим резултат, различен от този, който стереотипното мислене ни предлага. Да, понякога е трудно, появяват се силни съпротиви, когато излизаме от зоната си на комфорт, но така израстваме и преодоляваме собствените си ограничения.

С метода Нейрографика рисуваме, за да въздействаме на себе си включително и чрез рисунката си. Създаваме нови невронни връзки в мозъка си. Това е процес, насочен изцяло към рисуващия и към промяна на собствените му впечатления. Когато променим впечатленията си по дадения въпрос, тема или ситуация, по които рисуваме, започваме да я възприемаме по различен начин и съответно започваме да променяме и начина, по който мислим за тази ситуация, променяме отношението си, оттам се променят и емоциите ни и оттам се променя и темата/ситуацията ни, защото вече сме променили и действията си.

Рисунката е отпечатък на процеса, през който минаваме. Не акцентираме върху обекта, т.е. върху рисунката, защото субектът, т.е. ние като рисуващи сме по-важни от обекта. Но графичните форми и линиите, които използваме имат за нас конкретен смисъл, ние сме вложили определено психично съдържание в рисунката и съответно тя носи определена енергия и създава у нас определено впечатление.

Нещо много важно обаче е, че в края на процеса предприемаме конкретни стъпки за действие по темата ни. Тези действия подкрепят новите неврони връзки, а рисунката запечатва в себе си нашето преживяване и работа по темата ни. Какво означава това? Представете си ваша снимка, която като погледнете, си припомняте ситуацията, емоциите и преживявате отново момента и това става възможно заради създадените невронните връзки, които се активират отново. Същото е с рисунката, когато я погледнете на следващия ден, активирате невронните връзки, създадени по време на процеса.

Виждате ли в нейрографиката връзка не само между изкуство и психология, но и между отделните хора, които откриват обща точка в нея?

По-горе споменах за връзката на Нейрографика с изкуството и психологията. А връзката между хората, които използват метода е, че те търсят решение на даден въпрос. Методът ни учи да бъдем по-осъзнати, да познаваме по-добре себе си и вътрешния си свят, с Нейрографика създаваме мост между осъзнаваното и неосъзнаваното. Чрез Нейрографика хората правят промени в живота си чрез вдъхновение. Вдъхновението „отваря“ ума и стимулира гъвкавото мислене, което ни дава гъвкави и ефективни решения.

Как си представяте бъдещето на нейрографиката в България – като нишово явление или като културен път, който може да стане част от нашия общ духовен живот?

Тук ми се иска да споделя ефектите и въздействието от Нейрографика, за да могат вашите читатели да си направят свое собствено заключение за пътя, по който върви методът.

Какво се случва с помощта на Нейрографика:

• освобождаваме се от ограниченията и ограничаващите вярвания и работим с емоциите;
• освобождаваме се от стрес и тревожност;
• стимулираме творческия си потенциал и умението за гъвкаво мислене;
• развиваме фините моторни умения и художествените си умения;
• тренираме концентрацията, повишаваме вниманието и умението да мислим последователно и получаваме по-голяма яснота по темата си;
• изграждаме вътрешна дисциплина;
• въздействаме върху реалността си като внасяме дълбочина в съзнанието и омекотяваме реакцията си;
• постигаме баланс и хармония и намаляваме конфликтността;
• постигаме вдъхновение и устойчива мотивация за живот и развитие;
• създаваме стабилен вътрешен поток на щастие, повишаваме настроението си;
• работим върху взаимоотношенията си с другите, върху наши собствени качества, които искаме да трансформираме и т.н.